Участието ни в Черноморска флотилия на НАТО ще е опасна авантюра
Съгласно подписаната през 1936 г. Конвенция от Монтрьо, военните кораби на САЩ и всички останали страни без свое черноморско крайбрежие нямат право да участват в акваторията на морето повече от 21 дни
Във вторник, 9 октомври, английската осведомителна организация “Ройтерс “ заяви, че НАТОпристъпва към основаване на ново многонационално военно формирование в Румъния, чиято задача е да противодейства на Русия и да държи под око съветския флот в Черно море. Новата бригада на НАТО ще се образува от около 4000 румънски и 900 американски боеца, а още 9държави, сред които и България, ще подкрепят начинанието. Новината беше бързо отразена в българските средства за всеобща информация, като акцентът падна върху планувано основаване на флот на НАТО в Черно море с българско присъединяване. Стигна се до там опозицията да изиска чуване на премиера Борисов в Народното събрание. Ще се включи ли България в ново военно формирование, ориентирано директно против Руската федерация? Има ли заплаха от стълкновение на съветски и натовски кораби в Черно море? Фактите демонстрират, че макар вдигнатия звук, съществено разбъркване на силите в Черноморския район не може да се чака. Новото многофункционално военно формирование в Румъния не е нищо повече от дрънчене на оръжие.
Проектът за основаване на черноморски флот на НАТО не е нова концепция. Опитите за прегрупиране на алианса за въздържане на съветските сили до Проливите се демонстрира от време на време в американските маневри в района. Във военностратегически проект постигането на паритет с руския ВМФ в Черно море би означавало ограничение на съветското наличие в Източното Средиземноморие и Световния океан, а на процедура – затрудняване на интервенцията в Сирия. Присъствието на американски ескадрени миноносци, снабдени със противоракетна система “Егида “ е друго основно домогване на американската тактика в района. Посредством разположените на борда на миноносците ракети “Томахоук “ Пентагонът може да “проектира мощ “ в дълбочина на съветската територия. Така американските ракети доближават зад Урал, а в обсега им попадат съветските стратегически нуклеарни сили.
За последно се заприказва за натовска флотилия в Черно море през лятото на 2016 г. Проектът бе задвижен от румънския президент Клаус Йоханес и предвиждаше сливане на румънския, турски, украински и български флот с американска поддръжка. Идеята срещна острата реакция на българското държавно управление на Бойко Борисов, който съобщи, че желае да вижда в Черно море “платноходки, яхти, туристи, мир и обич “ и в последна сметка планът се провали. Повторното лансиране на концепцията за натовски черноморски флот съставлява нов, “окастрен “, опит за разбъркване на силите в района и напън над Москва.
Вашингтон може би нямаше да упорства толкоз за присъединяване на източноевропейските страни, а щеше еднолично да изпрати свои кораби в Черно море, в случай че не съществуваше едно значимо ограничаване – Конвенцията от Монтрьо. Съгласно подписаната през 1936 г. Конвенция за режима на Черноморските проливи, военните кораби на САЩ и всички останали страни без свое черноморско крайбрежие нямат право да участват в акваторията на морето повече от 21 дни. Съединените щати няма по какъв начин да погазят това интернационално предписание без да провокират световна рецесия в сигурността и заради това разчитат на своите “proxy “ сили в Източна Европа.
Възможно ли е обаче обединяване на турския орел, българския рак и румънската щука против хипотетичната съветска опасност? Отговорът е еднопосочен – не. След свалянето на съветския аероплан Су-24 от турската войска, точно президентът Реджеп Ердоган беше този който даде звук за черноморски флот на НАТО. “Черно море съвсем се трансформира в съветско езеро. Ако не действаме незабавно, историята няма да ни елементарни това “, говореше тогава турският президент. Днес руско-турските връзки претърпяха трагичен поврат. Анкара разчита на Русия за решение на рецесията в Сирия, справяне с възходящата кюрдска заплаха за Турция и гарантиране на своята енергийна сигурност. В актуалната обстановка Ердоган никога няма да предприеме нападателни дейности против Москва и в това не може да има никакво подозрение.
Разграничаването на Анкара от усилването на НАТО по съветските граници оставя в евентуалната черноморска случка на алианса България и Румъния. София обаче още през юли 2016 г. даде да се разбере, че не гледа благосклонно на свое присъединяване в антируски флот, а и, казано почтено, не разполага със сериозен военноморски капацитет. Няколкото фрегати и корвети на българските ВМС са най-вече остарели руски лодки без ракетни комплекси. Най-съвременното оръжие на българския флот са белгийски фрегати втора употреба, клас Wielingen, които имат алегорични бойни качества. Превъоръжаването на флота със модерни кораби, снабдени с съвременни ракетни системи, е скъпо наслаждение, на което надали ще се реши българското държавно управление.
В черноморските проекти на НАТО остават само Румъния и, евентуално Украйна. Както виждаме САЩ създават новото формирование точно на основата на румънските въоръжени сили. Събирането на Румъния и Украйна на едно място обаче е мъчно осъществима задача. До преврата в Киев от 2014 г. Румъния виждаше в Украйна своя “главен зложелател “. Същото важеше и за украинската страна. В Киев чудесно си спомнят румънската окупация на Бесарабия през 1918 г., щурма на Одеса на правилните на Хитлер румънски войски по време на Втората международна и териториалните искания на Букурещ след края на Студената война. Между двете страни има нерешени разногласия по отношение на корабоплаването в делтата на река Дунав, противоречиви са и редица търговски и стопански въпроси, които отдалечават Румъния и Украйна от това да бъдат наречени съдружници. Поради тези съображения известията за основаване на флот на НАТО в Черно море не могат да бъдат прегледани съществено. Румънският курс на борба с Русия е независимо решение на румънските управляващи за това по какъв начин страната да се нарежда на интернационалната сцена. За тези си решения елитът в Букурещ носи историческа отговорност пред своя народ. България евентуално няма да последва румънските си съседи.
Укрепването на силите на НАТО в Черно море на антируска основа в сегашния миг е мъчно осъществимо. Вашингтон надали би могъл да промени салдото на силите в Черно море без да наруши Конвенцията от Монтрьо и по този метод да дестабилизира цялата интернационална система за сигурност. От съветска страна стоят освен осъвремененият Черноморски флот и авиацията. На полуостров Крим бяха трансферирани противокорабните комплекси “Бастион “, снабдени с ракети “Оникс “, както и друго най-съвременно оръжие. С “Бастион “ и противовъздушния комплекс С-400 Русия на процедура управлява по-голямата част от акваторията и въздушното пространство над Черно море. По всяка възможност ходът на НАТО с новото румънско формирование няма да докара до нищо повече от усилване на напрежението. Според някогашния шеф на Бреговите войски и морската пехота в Черноморския флот на Русия генерал-майор Владимир Романенко точно нагнетяването на борбата като предлог за усилване на военнополитическия надзор над Източна Европа е задачата на Вашингтон. С действителна военноморска мощ, ориентирана против Русия, САЩ едва ли може да разполага в скоро време. “По моя оценка, натовската ескадрила може да оцелее не повече от 5 до 7 минути в бойни условия “, пресмята днешното съответствие на силите Романенко. В тази обстановка всяко българско решение за впускане в черноморска случка би било демонстрация на нелепост.
Николай Николаев
От a-specto, заглавието е на ЗЕМЯ
Виж всички публикации от zemia-news.bg-->
Във вторник, 9 октомври, английската осведомителна организация “Ройтерс “ заяви, че НАТОпристъпва към основаване на ново многонационално военно формирование в Румъния, чиято задача е да противодейства на Русия и да държи под око съветския флот в Черно море. Новата бригада на НАТО ще се образува от около 4000 румънски и 900 американски боеца, а още 9държави, сред които и България, ще подкрепят начинанието. Новината беше бързо отразена в българските средства за всеобща информация, като акцентът падна върху планувано основаване на флот на НАТО в Черно море с българско присъединяване. Стигна се до там опозицията да изиска чуване на премиера Борисов в Народното събрание. Ще се включи ли България в ново военно формирование, ориентирано директно против Руската федерация? Има ли заплаха от стълкновение на съветски и натовски кораби в Черно море? Фактите демонстрират, че макар вдигнатия звук, съществено разбъркване на силите в Черноморския район не може да се чака. Новото многофункционално военно формирование в Румъния не е нищо повече от дрънчене на оръжие.
Проектът за основаване на черноморски флот на НАТО не е нова концепция. Опитите за прегрупиране на алианса за въздържане на съветските сили до Проливите се демонстрира от време на време в американските маневри в района. Във военностратегически проект постигането на паритет с руския ВМФ в Черно море би означавало ограничение на съветското наличие в Източното Средиземноморие и Световния океан, а на процедура – затрудняване на интервенцията в Сирия. Присъствието на американски ескадрени миноносци, снабдени със противоракетна система “Егида “ е друго основно домогване на американската тактика в района. Посредством разположените на борда на миноносците ракети “Томахоук “ Пентагонът може да “проектира мощ “ в дълбочина на съветската територия. Така американските ракети доближават зад Урал, а в обсега им попадат съветските стратегически нуклеарни сили.
За последно се заприказва за натовска флотилия в Черно море през лятото на 2016 г. Проектът бе задвижен от румънския президент Клаус Йоханес и предвиждаше сливане на румънския, турски, украински и български флот с американска поддръжка. Идеята срещна острата реакция на българското държавно управление на Бойко Борисов, който съобщи, че желае да вижда в Черно море “платноходки, яхти, туристи, мир и обич “ и в последна сметка планът се провали. Повторното лансиране на концепцията за натовски черноморски флот съставлява нов, “окастрен “, опит за разбъркване на силите в района и напън над Москва.
Вашингтон може би нямаше да упорства толкоз за присъединяване на източноевропейските страни, а щеше еднолично да изпрати свои кораби в Черно море, в случай че не съществуваше едно значимо ограничаване – Конвенцията от Монтрьо. Съгласно подписаната през 1936 г. Конвенция за режима на Черноморските проливи, военните кораби на САЩ и всички останали страни без свое черноморско крайбрежие нямат право да участват в акваторията на морето повече от 21 дни. Съединените щати няма по какъв начин да погазят това интернационално предписание без да провокират световна рецесия в сигурността и заради това разчитат на своите “proxy “ сили в Източна Европа.
Възможно ли е обаче обединяване на турския орел, българския рак и румънската щука против хипотетичната съветска опасност? Отговорът е еднопосочен – не. След свалянето на съветския аероплан Су-24 от турската войска, точно президентът Реджеп Ердоган беше този който даде звук за черноморски флот на НАТО. “Черно море съвсем се трансформира в съветско езеро. Ако не действаме незабавно, историята няма да ни елементарни това “, говореше тогава турският президент. Днес руско-турските връзки претърпяха трагичен поврат. Анкара разчита на Русия за решение на рецесията в Сирия, справяне с възходящата кюрдска заплаха за Турция и гарантиране на своята енергийна сигурност. В актуалната обстановка Ердоган никога няма да предприеме нападателни дейности против Москва и в това не може да има никакво подозрение.
Разграничаването на Анкара от усилването на НАТО по съветските граници оставя в евентуалната черноморска случка на алианса България и Румъния. София обаче още през юли 2016 г. даде да се разбере, че не гледа благосклонно на свое присъединяване в антируски флот, а и, казано почтено, не разполага със сериозен военноморски капацитет. Няколкото фрегати и корвети на българските ВМС са най-вече остарели руски лодки без ракетни комплекси. Най-съвременното оръжие на българския флот са белгийски фрегати втора употреба, клас Wielingen, които имат алегорични бойни качества. Превъоръжаването на флота със модерни кораби, снабдени с съвременни ракетни системи, е скъпо наслаждение, на което надали ще се реши българското държавно управление.
В черноморските проекти на НАТО остават само Румъния и, евентуално Украйна. Както виждаме САЩ създават новото формирование точно на основата на румънските въоръжени сили. Събирането на Румъния и Украйна на едно място обаче е мъчно осъществима задача. До преврата в Киев от 2014 г. Румъния виждаше в Украйна своя “главен зложелател “. Същото важеше и за украинската страна. В Киев чудесно си спомнят румънската окупация на Бесарабия през 1918 г., щурма на Одеса на правилните на Хитлер румънски войски по време на Втората международна и териториалните искания на Букурещ след края на Студената война. Между двете страни има нерешени разногласия по отношение на корабоплаването в делтата на река Дунав, противоречиви са и редица търговски и стопански въпроси, които отдалечават Румъния и Украйна от това да бъдат наречени съдружници. Поради тези съображения известията за основаване на флот на НАТО в Черно море не могат да бъдат прегледани съществено. Румънският курс на борба с Русия е независимо решение на румънските управляващи за това по какъв начин страната да се нарежда на интернационалната сцена. За тези си решения елитът в Букурещ носи историческа отговорност пред своя народ. България евентуално няма да последва румънските си съседи.
Укрепването на силите на НАТО в Черно море на антируска основа в сегашния миг е мъчно осъществимо. Вашингтон надали би могъл да промени салдото на силите в Черно море без да наруши Конвенцията от Монтрьо и по този метод да дестабилизира цялата интернационална система за сигурност. От съветска страна стоят освен осъвремененият Черноморски флот и авиацията. На полуостров Крим бяха трансферирани противокорабните комплекси “Бастион “, снабдени с ракети “Оникс “, както и друго най-съвременно оръжие. С “Бастион “ и противовъздушния комплекс С-400 Русия на процедура управлява по-голямата част от акваторията и въздушното пространство над Черно море. По всяка възможност ходът на НАТО с новото румънско формирование няма да докара до нищо повече от усилване на напрежението. Според някогашния шеф на Бреговите войски и морската пехота в Черноморския флот на Русия генерал-майор Владимир Романенко точно нагнетяването на борбата като предлог за усилване на военнополитическия надзор над Източна Европа е задачата на Вашингтон. С действителна военноморска мощ, ориентирана против Русия, САЩ едва ли може да разполага в скоро време. “По моя оценка, натовската ескадрила може да оцелее не повече от 5 до 7 минути в бойни условия “, пресмята днешното съответствие на силите Романенко. В тази обстановка всяко българско решение за впускане в черноморска случка би било демонстрация на нелепост.
Николай Николаев
От a-specto, заглавието е на ЗЕМЯ
Виж всички публикации от zemia-news.bg-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ